1.
задушѐн
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
задушѐна, задушѐно, мн. задушѐни, прил.
1. Който е в безсъзнание или е мъртъв поради недостиг на въздух или от отровни газове. Задушен е от газовете, но ще се оправи.
2. Който е потиснат или унищожен. Задушен порив. Задушени цветя.
3. Приглушен. Задушени гласове.
задушѐна, задушѐно, мн. задушѐни, прил. За ядене — приготвено чрез задушаване. Задушено свинско.
заду̀шна, заду̀шно, мн. заду̀шни, прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение — изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
1. Който е в безсъзнание или е мъртъв поради недостиг на въздух или от отровни газове. Задушен е от газовете, но ще се оправи.
2. Който е потиснат или унищожен. Задушен порив. Задушени цветя.
3. Приглушен. Задушени гласове.
задушѐна, задушѐно, мн. задушѐни, прил. За ядене — приготвено чрез задушаване. Задушено свинско.
заду̀шна, заду̀шно, мн. заду̀шни, прил.
1. Който е труден за дишане (влажен, горещ, мръсен). Задушен въздух.
2. В който трудно се диша. Задушен ден.
3. За помещение — изпълнен с мръсен, застоял въздух. Задушна стая.
Грешни изписвания (3)
- задошен
- зъдошен
- зъдушен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-ду-шен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-душ-ния | ||
| пълен член | за-душ-ни-ят | ||
| ж. р. | за-душ-на | ||
| членувано | за-душ-на-та | ||
| ср. р. | за-душ-но | ||
| членувано | за-душ-но-то | ||
| мн. ч. | за-душ-ни | ||
| членувано | за-душ-ни-те | ||
2. задушен — мин. страд. прич. м. р.
задушен е производна форма на задуша (мин. страд. прич. м. р.).