запарен

Речник на българския език

1. запа̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • запарин
  • зъпарен
  • зъпарин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-па-рен
непълен член за-па-ре-ния
пълен член за-па-ре-ни-ят
ж. р. за-па-ре-на
членувано за-па-ре-на-та
ср. р. за-па-ре-но
членувано за-па-ре-но-то
мн. ч. за-па-ре-ни
членувано за-па-ре-ни-те

2. запарен — мин. страд. прич. м. р.

запарен е производна форма на запаря (мин. страд. прич. м. р.).