упорен

Речник на българския език

упорен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. упо-рен
непълен член упор-ния
пълен член упор-ни-ят
ж. р. упор-на
членувано упор-на-та
ср. р. упор-но
членувано упор-но-то
мн. ч. упор-ни
членувано упор-ни-те