размиря

Речник на българския език

размиря преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • размиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-ми-ря раз-ми-рим
2 лице раз-ми-риш раз-ми-ри-те
3 лице раз-ми-ри раз-ми-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-ми-рих раз-ми-рих-ме
2 лице раз-ми-ри раз-ми-рих-те
3 лице раз-ми-ри раз-ми-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-ми-рях раз-ми-рях-ме
2 лице раз-ми-ре-ше раз-ми-рях-те
3 лице раз-ми-ре-ше раз-ми-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размирил съм размирила съм размирило съм размирили сме
2 лице размирил си размирила си размирило си размирили сте
3 лице размирил е размирила е размирило е размирили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях размирил бях размирила бях размирило бяхме размирили
2 лице беше размирил беше размирила беше размирило бяхте размирили
3 лице беше размирил беше размирила беше размирило бяха размирили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще размиря ще размирим
2 лице ще размириш ще размирите
3 лице ще размири ще размирят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм размирил ще съм размирила ще съм размирило ще сме размирили
2 лице ще си размирил ще си размирила ще си размирило ще сте размирили
3 лице ще е размирил ще е размирила ще е размирило ще са размирили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да размиря щяхме да размирим
2 лице щеше да размириш щяхте да размирите
3 лице щеше да размири щяха да размирят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм размирил щях да съм размирила щях да съм размирило щяхме да сме размирили
2 лице щеше да си размирил щеше да си размирила щеше да си размирило щяхте да сте размирили
3 лице щеше да е размирил щеше да е размирила щеше да е размирило щяха да са размирили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размирял съм размиряла съм размиряло съм размирели сме
2 лице размирял си размиряла си размиряло си размирели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице размирил съм размирила съм размирило съм размирили сме
2 лице размирил си размирила си размирило си размирили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм размирил била съм размирила било съм размирило били сме размирили
2 лице бил си размирил била си размирила било си размирило били сте размирили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да размиря щяла съм да размиря щяло съм да размиря щели сме да размирим
2 лице щял си да размириш щяла си да размириш щяло си да размириш щели сте да размирите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм размирил щяла съм да съм размирила щяло съм да съм размирило щели сме да сме размирили
2 лице щял си да си размирил щяла си да си размирила щяло си да си размирило щели сте да сте размирили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих размирил бих размирила бих размирило бихме размирили
2 лице би размирил би размирила би размирило бихте размирили
3 лице би размирил би размирила би размирило биха размирили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-ми-ри раз-ми-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-ми-рен
непълен член раз-ми-ре-ния
пълен член раз-ми-ре-ни-ят
женски род раз-ми-ре-на
членувано раз-ми-ре-на-та
среден род раз-ми-ре-но
членувано раз-ми-ре-но-то
множествено число раз-ми-ре-ни
членувано раз-ми-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ми-рил
непълен член раз-ми-ри-лия
пълен член раз-ми-ри-ли-ят
женски род раз-ми-ри-ла
членувано раз-ми-ри-ла-та
среден род раз-ми-ри-ло
членувано раз-ми-ри-ло-то
множествено число раз-ми-ри-ли
членувано раз-ми-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-ми-рял
женски род раз-ми-ря-ла
среден род раз-ми-ря-ло
множествено число раз-ми-ре-ли