размирели

Речник на българския език

1. размирели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

размирели е производна форма на размиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. размирели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

размирели е производна форма на размиря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).