размирил

Речник на българския език

1. размирил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размирил е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размирил — мин. деят. св. прич. м. р.

размирил е производна форма на размиря (мин. деят. св. прич. м. р.).