било съм размирило

Речник на българския език

1. било съм размирило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм размирило е производна форма на размиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).