размирил съм

Речник на българския език

1. размирил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размирил съм е производна форма на размиря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. размирил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

размирил съм е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).