размирило

Речник на българския език

1. размирило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размирило е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размирило — мин. деят. св. прич. ср. р.

размирило е производна форма на размиря (мин. деят. св. прич. ср. р.).