размирила

Речник на българския език

1. размирила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

размирила е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. размирила — мин. деят. св. прич. ж. р.

размирила е производна форма на размиря (мин. деят. св. прич. ж. р.).