размирил е

Речник на българския език

1. размирил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размирил е е производна форма на размиря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размирил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размирил е е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).