размиряло

Речник на българския език

1. размиряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

размиряло е производна форма на размиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. размиряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

размиряло е производна форма на размиря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).