размири

Речник на българския език

1. размири — сег. вр., 3 л., ед. ч.

размири е производна форма на размиря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. размири — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

размири е производна форма на размиря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. размири — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

размири е производна форма на размиря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. размири — повелително наклонение, ед. ч.

размири е производна форма на размиря (повелително наклонение, ед. ч.).