размирял

Речник на българския език

1. размирял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

размирял е производна форма на размиря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. размирял — мин. деят. несв. прич. м. р.

размирял е производна форма на размиря (мин. деят. несв. прич. м. р.).