размирил си

Речник на българския език

1. размирил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

размирил си е производна форма на размиря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. размирил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

размирил си е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).