размирили

Речник на българския език

1. размирили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

размирили е производна форма на размиря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. размирили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

размирили е производна форма на размиря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).