изгубен

Речник на българския език

1. изгу̀бен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езгубен
  • езгубин
  • изгубин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-гу-бен
непълен член из-гу-бе-ния
пълен член из-гу-бе-ни-ят
ж. р. из-гу-бе-на
членувано из-гу-бе-на-та
ср. р. из-гу-бе-но
членувано из-гу-бе-но-то
мн. ч. из-гу-бе-ни
членувано из-гу-бе-ни-те

2. изгубен — мин. страд. прич. м. р.

изгубен е производна форма на изгубя (мин. страд. прич. м. р.).