1.
загу̀бен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
загу̀бена, загу̀бено, мн. загу̀бени, прил.
1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ.
2. Прен. Пропаднал, изразходен напразно. Загубено време. Загубена младост. Загубени нерви.
3. Прен. Който не е напълно развит психически. Ожени се, но жена му е малко загубена.
4. Прен. Разг. Човек, който не се ориентира бързо в обстоятелствата, не извлича полза от тях. Винаги си е бил загубен, само работи, а от нищо не се възползва.
1. Който е изчезнал, който е на неизвестно място. Намерих загубения ключ.
2. Прен. Пропаднал, изразходен напразно. Загубено време. Загубена младост. Загубени нерви.
3. Прен. Който не е напълно развит психически. Ожени се, но жена му е малко загубена.
4. Прен. Разг. Човек, който не се ориентира бързо в обстоятелствата, не извлича полза от тях. Винаги си е бил загубен, само работи, а от нищо не се възползва.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- загубин
- зъгубен
- зъгубин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | за-гу-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за-гу-бе-ния | ||
| пълен член | за-гу-бе-ни-ят | ||
| ж. р. | за-гу-бе-на | ||
| членувано | за-гу-бе-на-та | ||
| ср. р. | за-гу-бе-но | ||
| членувано | за-гу-бе-но-то | ||
| мн. ч. | за-гу-бе-ни | ||
| членувано | за-гу-бе-ни-те | ||
2. загубен — мин. страд. прич. м. р.
загубен е производна форма на загубя (мин. страд. прич. м. р.).