сиротен

Речник на българския език

сѝротен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сиротин
  • сирутен
  • сирутин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. си-ро-тен
непълен член си-рот-ния
пълен член си-рот-ни-ят
ж. р. си-рот-на
членувано си-рот-на-та
ср. р. си-рот-но
членувано си-рот-но-то
мн. ч. си-рот-ни
членувано си-рот-ни-те