забулен

Речник на българския език

1. забу̀лен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

забу̀лена, забу̀лено, мн. забу̀лени, прил.
1. Който е с було или с голяма кърпа на главата.
2. Прен. Тайнствен, загадъчен.

Грешни изписвания (3)

  • забулин
  • зъбулен
  • зъбулин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. за-бу-лен
непълен член за-бу-ле-ния
пълен член за-бу-ле-ни-ят
ж. р. за-бу-ле-на
членувано за-бу-ле-на-та
ср. р. за-бу-ле-но
членувано за-бу-ле-но-то
мн. ч. за-бу-ле-ни
членувано за-бу-ле-ни-те

2. забулен — мин. страд. прич. м. р.

забулен е производна форма на забуля (мин. страд. прич. м. р.).