страх

Речник на българския език

страх съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

страхъ̀т, страха̀, мн. страховѐ, (два) стра̀ха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизвикано от опасност, заплаха, нещастие; уплаха, боязън. Ръцете му трепереха от страх.
Страх ме (те, го, я, ни, ви, ги) е. — Страхувам се.
Вземам страха (на някого). — Плаша.
Имам стра̀ха. — Страхувам се.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. страх
непълен член стра-ха
пълен член стра-хът
мн.ч. стра-хо-ве
членувано стра-хо-ве-те
бройна форма стра-ха
звателна форма