трепет

Речник на българския език

трѐпет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. трѐпети, м.
1. Само ед. Треперене, потреперване, поклащане. Лек трепет разклаща листата на дърветата.
2. Вълнение, възбуда, напрежение. Любовни трепети.
3. Само ед. Страх, неспокойствие. Посреща смъртта без трепет.

Грешни изписвания (1)

  • трепит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тре-пет
непълен член тре-пе-та
пълен член тре-пе-тът
мн.ч. тре-пе-ти
членувано тре-пе-ти-те
бройна форма тре-пе-та
звателна форма