трептене

Речник на българския език

трептѐне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • трептени
  • триптене
  • триптени

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. треп-те-не
членувано треп-те-не-то
мн.ч. треп-те-ния
членувано треп-те-ни-я-та