боязън

Речник на българския език

боя̀зън съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

боязънта̀, само ед., ж. Плахост, смущение, нерешителност; страх.

Грешни изписвания (3)

  • боязан
  • буязан
  • буязън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бо-я-зън
членувано бо-я-зън-та
мн.ч. бо-я-зъ-ни
членувано бо-я-зъ-ни-те
звателна форма