треска

Речник на българския език

трѐска съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. трѐски, ж.
1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска. Тресе ме треска.
2. Прен. Силно вълнение, възбуда. Предизпитна треска. Творческа треска. Треска за злато.



ж., само ед. Морска риба, разпространена в северните морета, с дължина на тялото до два метра.



мн. трескѝ, ж. Надлъжно отцепено или отрязано тънко парче дърво. Сече дърва, а наоколо хвърчат трески. Събирам трески за подпалки.
Имам трески за дялане.Разг. Имам недостатъци или вина за нещо.

Грешни изписвания (1)

  • трескъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трес-ка
членувано трес-ка-та
мн.ч. трес-ки
членувано трес-ки-те
звателна форма