настинка

Речник на българския език

настѝнка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. настѝнки, ж. Заболяване, причинено от настиване; простуда.

Грешни изписвания (3)

  • настинкъ
  • нъстинка
  • нъстинкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тин-ка
членувано нас-тин-ка-та
мн.ч. нас-тин-ки
членувано нас-тин-ки-те
звателна форма