смут
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
смутът, смута, мн. смутове, (два) смута, м.
1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво множество. Настъпва смут. Смутът премина. Всявам смут в семейството. Смут в душата. В залата настана смут, всички зашумяха.
2. Безпорядък, размирица, метеж. Избухват чести смутове. Сея смутове.
1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво множество. Настъпва смут. Смутът премина. Всявам смут в семейството. Смут в душата. В залата настана смут, всички зашумяха.
2. Безпорядък, размирица, метеж. Избухват чести смутове. Сея смутове.
Синоними
- объркване, залисия, бъркотия, загубване самообладание, паника, тревога, суматоха, смущение, смутня, безпокойство, уплаха, аларма
- гражданска война, безначалие, неспокойно време, тревожно време, безредие, безредица, размирица, размирие, бунт, вълнение, метеж, революция
- стеснение, неспокойствие, двоумение, колебание, забърканост
- суетня
- страх, ужас
- шум