суетня

Речник на българския език

суетня̀ съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. суетнѝ, ж. Суетене, забързани или безцелни движения. Около закланото животно цареше суетня.

Грешни изписвания (8)

  • соетнйа
  • соетнйъ
  • соитнйа
  • соитнйъ
  • суетнйа
  • суетнйъ
  • суитнйа
  • суитнйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ет-ня
членувано су-ет-ня-та
мн.ч. су-ет-ни
членувано су-ет-ни-те
звателна форма