лутане

Речник на българския език

лу̀тане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • лутани
  • лутъне
  • лутъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лу-та-не
членувано лу-та-не-то
мн.ч. лу-та-ния
членувано лу-та-ни-я-та