объркване

Речник на българския език

объ̀ркване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • обърквани
  • обърквъне
  • обърквъни
  • убъркване
  • убърквани
  • убърквъне
  • убърквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. обър-к-ва-не
членувано обър-к-ва-не-то
мн.ч. обър-к-ва-ния
членувано обър-к-ва-ни-я-та