сътресение

Речник на българския език

сътресѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. сътресѐния, ср.
1. Разтърсване, разклащане, раздрусване. При най-малкото сътресение кулата щеше да падне.
2. Прен. Силно раздвижване или разстройство в психиката или в обществото. Душевно сътресение.
Мозъчно сътресение. — Заболяване на главния мозък след травми по главата.

Грешни изписвания (3)

  • сатресение
  • сатрисение
  • сътрисение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сът-ре-се-ние
членувано сът-ре-се-ни-е-то
мн.ч. сът-ре-се-ния
членувано сът-ре-се-ни-я-та