разтърсване

Речник на българския език

разтъ̀рсване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разтърсвани
  • разтърсвъне
  • разтърсвъни
  • ръзтърсване
  • ръзтърсвани
  • ръзтърсвъне
  • ръзтърсвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-тър-с-ва-не
членувано раз-тър-с-ва-не-то
мн.ч. раз-тър-с-ва-ния
членувано раз-тър-с-ва-ни-я-та