поклащане

Речник на българския език

покла̀щане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поклащъне
  • пуклащане
  • пуклащъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ла-ща-не
членувано пок-ла-ща-не-то
мн.ч. пок-ла-ща-ния
членувано пок-ла-ща-ни-я-та