разбъркване

Речник на българския език

разбъ̀ркване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • разбърквани
  • разбърквъне
  • разбърквъни
  • ръзбъркване
  • ръзбърквани
  • ръзбърквъне
  • ръзбърквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-бър-к-ва-не
членувано раз-бър-к-ва-не-то
мн.ч. раз-бър-к-ва-ния
членувано раз-бър-к-ва-ни-я-та