уплаха

Речник на българския език

1. упла̀ха — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето ѝ се чете уплаха.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • оплаха
  • оплахъ
  • уплахъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-ла-ха
членувано уп-ла-ха-та
мн.ч. уп-ла-хи
членувано уп-ла-хи-те
звателна форма —

2. уплаха — ед. ч. непълен член

уплаха е производна форма на уплах (ед. ч. непълен член).

3. уплаха — бройна форма

уплаха е производна форма на уплах (бройна форма).

Връзки