стряскане

Речник на българския език

стря̀скане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • стряскани
  • стряскъне
  • стряскъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стряс-ка-не
членувано стряс-ка-не-то
мн.ч. стряс-ка-ния
членувано стряс-ка-ни-я-та