безпорядък

Речник на българския език

безпоря̀дък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

м., само ед. Безредие; бъркотия, неразбория. Тук цари безпорядък.

Грешни изписвания (7)

  • безпорядак
  • безпурядак
  • безпурядък
  • бизпорядак
  • бизпорядък
  • бизпурядак
  • бизпурядък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. без-по-ря-дък
непълен член без-по-ря-дъ-ка
пълен член без-по-ря-дъ-кът
мн.ч. без-по-ря-дъ-ци
членувано без-по-ря-дъ-ци-те
бройна форма без-по-ря-дъ-ка
звателна форма