безпорядъка

Речник на българския език

1. безпорядъка — ед. ч. непълен член

безпорядъка е производна форма на безпорядък (ед. ч. непълен член).

2. безпорядъка — бройна форма

безпорядъка е производна форма на безпорядък (бройна форма).