хаос

Речник на българския език

ха̀ос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Бъркотия, безпорядък, безредие. Преди заминаване във всяка къща настъпва хаос.

Грешни изписвания (1)

  • хаус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ха-ос
непълен член ха-о-са
пълен член ха-о-сът
мн.ч. ха-о-си
членувано ха-о-си-те
бройна форма ха-о-са
звателна форма