недоверчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
недоверчѝва, недоверчѝво, мн. недоверчѝви, прил. Който не се доверява на другите. Недоверчив поглед.
същ. недоверчѝвост, недоверчивостта̀, ж.
същ. недоверчѝвост, недоверчивостта̀, ж.
Грешни изписвания (15)
- недовирчив
- недуверчив
- недувирчив
- нидоверчив
- нидовирчив
- нидуверчив
- нидувирчив
- недоверчиф
- недовирчиф
- недуверчиф
- недувирчиф
- нидоверчиф
- нидовирчиф
- нидуверчиф
- нидувирчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | не-до-вер-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | не-до-вер-чи-вия | ||
| пълен член | не-до-вер-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | не-до-вер-чи-ва | ||
| членувано | не-до-вер-чи-ва-та | ||
| ср. р. | не-до-вер-чи-во | ||
| членувано | не-до-вер-чи-во-то | ||
| мн. ч. | не-до-вер-чи-ви | ||
| членувано | не-до-вер-чи-ви-те | ||