невѐрник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. невѐрници, м.
1. Човек, който не е верен.
2. Човек, който не вярва.
3. Друговерец (нехристиянин).
1. Човек, който не е верен.
2. Човек, който не вярва.
3. Друговерец (нехристиянин).
Синоними
Грешни изписвания (3)
- невернек
- нивернек
- ниверник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | не-вер-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | не-вер-ни-ка | |
| пълен член | не-вер-ни-кът | |
| мн.ч. | не-вер-ни-ци | |
| членувано | не-вер-ни-ци-те | |
| бройна форма | не-вер-ни-ци | |
| звателна форма | не-вер-ни-ко | |