мнителен

Речник на българския език

мнѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мнѝтелна, мнѝтелно, мн. мнѝтелни, прил. Който вижда навсякъде и във всичко опасност, заплаха за себе си. Мнителен човек.
същ. мнѝтелност, мнителността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • мнителин
  • мнитилен
  • мнитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. мни-те-лен
непълен член мни-тел-ния
пълен член мни-тел-ни-ят
ж. р. мни-тел-на
членувано мни-тел-на-та
ср. р. мни-тел-но
членувано мни-тел-но-то
мн. ч. мни-тел-ни
членувано мни-тел-ни-те