предател

Речник на българския език

преда̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

предателят, предателя, мн. предатели, м. Човек, който предава някого или нещо (в 7 знач. ); издайник, изменник.прил. предателски, предателска, предателско, мн. предателски.

Грешни изписвания (3)

  • предатил
  • придател
  • придатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-да-тел
непълен член пре-да-те-ля
пълен член пре-да-те-лят
мн.ч. пре-да-те-ли
членувано пре-да-те-ли-те
бройна форма пре-да-те-ли
звателна форма пре-да-те-лю