изменник

Речник на българския език

измѐнник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. измѐнници, м. Човек, който изменя на някого или на нещо. Изменници на идеята.

Грешни изписвания (7)

  • езменек
  • езменик
  • езменнек
  • езменник
  • изменек
  • изменик
  • изменнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-мен-ник
непълен член из-мен-ни-ка
пълен член из-мен-ни-кът
мн.ч. из-мен-ни-ци
членувано из-мен-ни-ци-те
бройна форма из-мен-ни-ци
звателна форма из-мен-ни-ко