вероломен

Речник на българския език

вероло̀мен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вероло̀мна, вероло̀мно, мн. вероло̀мни, прил. Който изменя; подъл, коварен. Вероломно нападение.
същ. вероло̀мство, ср.

Грешни изписвания (7)

  • вероломин
  • веруломен
  • веруломин
  • вироломен
  • вироломин
  • вируломен
  • вируломин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ве-ро-ло-мен
непълен член ве-ро-лом-ния
пълен член ве-ро-лом-ни-ят
ж. р. ве-ро-лом-на
членувано ве-ро-лом-на-та
ср. р. ве-ро-лом-но
членувано ве-ро-лом-но-то
мн. ч. ве-ро-лом-ни
членувано ве-ро-лом-ни-те