наплашен

Речник на българския език

1. напла̀шен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

напла̀шена, напла̀шено, мн. напла̀шени, прил. Който много се страхува от нещо, като страхът е придобит след плашене.
същ. напла̀шеност, наплашеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • наплашин
  • нъплашен
  • нъплашин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нап-ла-шен
непълен член нап-ла-ше-ния
пълен член нап-ла-ше-ни-ят
ж. р. нап-ла-ше-на
членувано нап-ла-ше-на-та
ср. р. нап-ла-ше-но
членувано нап-ла-ше-но-то
мн. ч. нап-ла-ше-ни
членувано нап-ла-ше-ни-те

2. наплашен — мин. страд. прич. м. р.

наплашен е производна форма на наплаша (мин. страд. прич. м. р.).