мирен

Речник на българския език

мѝрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

мѝрна, мѝрно, мн. мѝрни, прил.
1. Който е спокоен, кротък, послушен. Детето е много мирно.
2. Миролюбив, не войнствен; изпълнен със съгласие. Мирна политика.
3. През който няма война.
4. Който не участва във военни действия. Мирно население.

Грешни изписвания (1)

  • мирин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ми-рен
непълен член мир-ния
пълен член мир-ни-ят
ж. р. мир-на
членувано мир-на-та
ср. р. мир-но
членувано мир-но-то
мн. ч. мир-ни
членувано мир-ни-те