мъдрите

Речник на българския език

1. мъдрите — мн. ч. членувано

мъдрите е производна форма на мъдър (мн. ч. членувано).

2. мъдрите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

мъдрите е производна форма на мъдря се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).