мигновен

Речник на българския език

мигновѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мигновѐна, мигновѐно, мн. мигновѐни, прил.
1. Който трае един миг; краткотраен. Мигновено появяване.
2. Който възниква спонтанно, изведнъж. Мигновено решение.

Грешни изписвания (3)

  • мегновен
  • мегнувен
  • мигнувен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. миг-но-вен
непълен член миг-но-ве-ния
пълен член миг-но-ве-ни-ят
ж. р. миг-но-ве-на
членувано миг-но-ве-на-та
ср. р. миг-но-ве-но
членувано миг-но-ве-но-то
мн. ч. миг-но-ве-ни
членувано миг-но-ве-ни-те