ефимерен

Речник на българския език

ефимѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ефимѐрна, ефимѐрно, мн. ефимѐрни, прил. Краткотраен, мимолетен. Ефимерна надежда.
същ. ефимѐрност, ефимерността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • ефемерен
  • ефемерин
  • ефимерин
  • ифемерен
  • ифемерин
  • ифимерен
  • ифимерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ефи-ме-рен
непълен член ефи-мер-ния
пълен член ефи-мер-ни-ят
ж. р. ефи-мер-на
членувано ефи-мер-на-та
ср. р. ефи-мер-но
членувано ефи-мер-но-то
мн. ч. ефи-мер-ни
членувано ефи-мер-ни-те